Konferencia 26_10

Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) бе организатор и домакин на третата годишна научна конференция на тема „Иновациите: двигател за икономическия растеж – 2015“.

Специален гост на научната конференция бeше Н.Пр. Ирит Лилиан, посланик на Израел в България, която направи лекция пред аудиторията на конференцията с фокус върху иновациите в Израел – т.нар. Нация-новатор, която можете да видите тук.

Научният форум тази година бе посветен на постигнатите резултати от  изпълнението на проект „Повишаване качеството на образованието и на научните изследвания в областта на бизнес инженерството за изграждане на икономика, основана на знанието (иновациите) и финансите“. Проектът, който обхвана периодът от август 2013 г. до октомври 2015 г., бе финансиран от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ и се осъществи от ВУЗФ в партньорство с Института за икономически изследвания към Българската академия на науките. В резултат на реализацията на проекта бяха направени две големи социологически проучвания сред бизнеса и домакинствата в България, създадени бяха и условия за подготовка на млади учени и специализанти, докторанти и пост-докторанти. Използван беше опитът на Манчестърския университет (Великобритания) и Университета Щайнбайс (Германия) за създаването на интердисциплинарна програма по бизнес-инжинерство. Посетени бяха международни конференции и форуми в Атина, Венеция, Виена, Копенхаген, Малта, Солун, и Шефилд. Публикувани бяха над 20 публикации в реферирани международни издания.

Всичко за проекта можете да намерите тук.

„За пореден път ВУЗФ доказа, че бъдещето на университетите в България е свързано с развиването на научно-изследователска дейност и партньорство с бизнес и наука в Европа.“ Това каза доц. Григорий Вазов, Ректор на ВУЗФ, при откриването на форума.

Акцентът на научния форум беше поставен върху научните резултати в сферата на иновациите във финансовия сектор, бизнес иновациите, и иновациите в анализа на външнотърговската дейност. В дискусията се включиха преподаватели, докторанти и специализанти от ВУЗФ, БАН и други академични центрове.

В първи панел се включи доц. д-р Виржиния Желязкова с темата „Управление на риска от климатичните промени: нови подходи в застраховането“, докато доц. д-р Ирена Мишева представи темата за „Иновациите в пласментната политика на застрахователното дружество“. И двата доклада подчертаха, че в съвременните условия, предизвикателствата пред застрахователите водят до иновации в политика на дружествата. Това означава изграждане на нови стратегии и прилагане на различни подходи към застрахованите лица.

Сред участниците във втори панел бяха д-р Даниела Илиева-Колева и Никола Димитров, които представиха темата „Виртуална зависимост“. Те представиха анализ върху това къде е критичната линия между виртуалната зависимост и изискванията на околната среда, и как може хората да успеят да постигнат собствен баланс между двете. Доклад представи и гл.ас. д-р Юлия Добрева, която изследва областта на устойчивото развитие на българските предприятия.

Третият панел, модериран от доц. д-р Даниела Бобева, включи ас. д-р Едуард Маринов и Недялко Несторов (докторант) към Института за икономически изследвания към БАН. Първият направи обобщение и изводи на външнотърговските отношения между Европейския съюз и регионалните интеграционни общности в Африка, докато вторият представи резултати от изследване на външнотърговската дейност на българските фирми.

Гл.ас. д-р Радостин Вазов и доц. д-р Евгени Евгениев, които също модерираха два от панелите на конференцията, направиха обобщение на конференцията, представяйки основните изводи, които касаят системата за иновации и наука в България, а именно:

  • Държавата е необходимо да изразходва поне 1 % от БВП за иновации и наука, а не едва 0.65 % от БВП, каквито са резултатите в момента.
  • Политиката за иновации и наука следва да бъде по-добре координирана. Създаването на независима Агенция за иновации и наука предполага, че ще се изгради по-добър капацитет за управление на системата.
  • Подкрепата за млади учени, специализанти и докторанти в България е задължителна, за да има устойчивост на научната система. Това изисква държавата да отделя по-голям ресурс за стимулиране на млади учени чрез по-висока ставка за месечна издръжка; достатъчен ресурс за подкрепа на научно-изследователски проекти и финансиране на мобилност за конференции и научен престой в престижни научни институти и университети в чужбина.

Сборникът с представените научни доклади можете да изтеглите от тук.

История

Още по време на първото си издание през 2013 г. конференцията се оформи като платформа за дискусия между бизнеса и правителството в областта на иновативните технологии, с конкретни инициативи, насочени към устойчивото развитие на бизнеса. В предишните два форума взеха участие авторитетни лектори от Австрия, Германия, Дания, Индия, Израел, Унгария, САЩ и др. Участниците се запознаха с общата рамка за устойчиво развитие на бизнеса в България, бяха представени утвърдени международни практики в тази сфера, като с представители на правителството се обсъдиха реални действия, подкрепа и стимулиране на инвестициите в иновации и нови производства.

Повече информация за конференцията можете да откриете тук.